Въжеиграчеството на Китай

Несъмнено има опасения, които помрачиха до известна степен настроението на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон през уикенда.

Най-новите данни от Китай показват, че неговата икономика е нараснала през първото тримесечие на годината с 6,7 % на годишна основа. Забавянето й продължава. Тези данни обаче не ни дават окончателни отговори на въпроса как Китай ще повлияе на останалата част от света, пише в цитиран от БТА анализ за BBC Андрю Уокър.

Големият въпрос е как Китай ще направлява икономическия преход, който започна: трансформация на модела на икономически растеж, основан на бързото увеличаване на индустриалното производство, износа и инвестициите, в посока разчитане в по-голяма степен на потреблението на китайците и разширяването на сектора на услугите. Китай освен това трябва да се приспособи към икономически растеж, който е по-нисък от 10-те процента средно годишно от последните три десетилетия. Почти всеобщо е мнението, че това равнище вече не е постижимо.

Само че, ако икономическият растеж е минимум 6,5 процента - целевото ниво на властите за следващите пет години, той все пак ще е доста впечатляващ според международните стандарти.

Инвестиции

Струва си също така да се отбележи изключителната роля, изиграна от инвестициите, направени както от държавата, така и от бизнеса. Миналата година, според данни, събрани от МВФ, инвестициите са възлизали на 43 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Много малко страни могат, или биха искали, да постигнат такова равнище.

Това е проблем, тъй като се подразбира, че при толкова високо ниво инвестициите включват много конкретни проекти, които не са жизнеспособни, особено в една икономика, която така или иначе се забавя. Това пък ще означава загуби за съответните компании и за инвеститорите и кредиторите, които осигуряват финансирането.

Делът на инвестициите от БВП започна да намалява - той бе още по-висок, но е необходимо да продължи да се понижава. Този процес и забавянето на икономиката като цяло вече оказват влияние върху останалата част от света и ще продължат да го правят.

Поредица доклади на МВФ, публикувани в навечерието на пролетната му среща, за общите икономически перспективи, финансовата стабилност и държавните финанси по света, показват последиците от китайското забавяне.

В доклада си за изгледите за глобалната икономика, фондът нарисува картина на непрестанно разочароващо представяне след финансовата криза на Запад, на една световна икономика, която не успя да набере достатъчно импулс, за да генерира едно наистина силно възстановяване - и Китай е част от тази история.

Риск

И монументалният китайски преход остава потенциален риск за останалата част от света. Някои неблагоприятни последици от него вече се усещат.

Китай съвсем не е единственият фактор за това. Изследването обаче насочва вниманието към "безпокойствата за глобалните последици от превъзмогването на по-ранни изкривявания в китайската икономика, в момент, когато тя извършва преход към по-балансиран път на растеж след десетилетие на сериозно увеличаване на кредитите и инвестициите". Докладът на МВФ за глобалната финансова стабилност също определя Китай като риск. Забавянето подкопа финансовото здраве на много китайски компании, което на свой ред увеличи проблемите с необслужвани кредити, пред които банките се изправят.

МВФ посочва, че сега ситуацията е управляема, но може да засегна останалата част от света и по-специално нововъзникващите пазарни икономики, ако продължи да се влошава. Най-пряката заплаха, която произлиза от Китай, е въздействието върху производителите на суровини. Големият ръст на инвестициите в Китай в миналото означаваше високи равнища на търсене на метали и енергия.

Цените на тези артикули вече се понижиха рязко. В случая с петрола по-конкретно въпросът не е само в търсенето в Китай. Забавянето на китайската икономика също е фактор, но е налице изобилно предлагане на суров петрол.

Спадът на цените на тези суровини създаде нови опасности за финансовата стабилност на страните износители и се отрази на техните приходи.

Да се опита невъзможното?

И така, какъв икономически растеж можем да очакваме от Китай през идните години? Официалното целево равнище е най-малко 6,5 %. Това накара лондонската консултантска фирма Capital Economics да зададе в изпратена наскоро до клиентите й бележка въпроса: "Опитва ли Китай невъзможното?"

Capital Economics заяви, че е изключителна рядкост страни да съумеят да овладеят такава ситуация, и заключи: "Ако Китай се цели в мишена, което никоя икономика от такъв мащаб не е улучвала, имаме сериозни основания да сме скептични, че той може да успее." На практика официалната китайска статистика е определяна от мнозина за ненадеждна. Мнозина независими икономисти ще ви кажат, че реалният растеж на китайската икономика е значително по-нисък.

Това не означава непременно, че Китай ще повлече света към нова рецесия, но е показателно за вниманието, с което икономическото представяне на страната е следено отвън. Подробното следене на международните последици от трансформацията на китайската икономика се съсредоточи в голяма степен върху търсенето на стоки, произведени в чужбина. Има обаче един друг важен въпрос около финансовата интеграция на Китай.

Мартин Улф писа във вестник Financial Times за потенциала за кризи в страни, които отварят финансовите си системи в международен план. "Възможно е светът изобщо да не успее да се справи с една китайска (финансова криза)", прогнозира той.

Ще е важно за останалата част от света колко добре ще запази равновесие Китай по въжето на този икономически преход.